Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес; т.1-2

"Степта" и "Константинопол"- т. 1,2/комплект/ са първите две части на "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес", с които изд. "Захариий Стоянов" поставя началото на представянето на творчеството на Антон Дончев в 15 тома. Книгите са предназначени за ценители, студенти и за всички, които искат да разширят познанията си за българската класическа литература. “И така - започвам да разказвам сказанието за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес. Говоря, а не записвам, защото ослепях. Половин век измина от деня, когато признах, че съм само локва, просната в нозете на хората, и че съм само парче гладка вода, като по чудо утаено след пороя на необикновени и странни събития. Ала в това огледало се бяха отразявали лицата на силни и красиви люде - и разбрах, че трябва да разкажа за тях.
И по онова време бях вече стар, а тези изминали петдесет години бяха най-щастливите през живота ми. Така щастлива и сигурна се усеща трудната жена, която знае, че мъж, баща, братя, че целият й род бди над нея - не над нея, а над плода в утробата й. И не мислех за смъртта, и не мислех за опасностите. А пребродих земите от Кавказ до Сицилия, но колкото и страшни неща да срещнах и да преживях, никога не помислих, че идва краят ми. Защото бях уверен, че съдбата ме пази - мене, последния свидетел, за да разкажа правдата на днешните хора, които идеха след нас. И не искам да го призная, но съм отлагал година след година първия ден на своя труд, защото бях уверен, че докато не кажа „свърших", ще бъда неприкосновен.Тогава ослепях и разбрах, че никога повече няма да видя слънцето, и разбрах, че съдбата ме предупреждава сурово и строго, въпреки че не ме наказва със смърт. Трябваше да започна своята работа. Трябваше да се отделя от света и да се превърна само в глас, който си спомня. Не можех повече да отлагам.”
/Антон Дончев/