Гилбърт Адеър разказва, че подтикът да смени заглавието на своя роман дошъл от самия Бертолучи. Ето как “Блажени невинните” се превръща в “Мечтатели”... Романът, появил се през 1998 година, получава своето звездно време пет години по-късно. Един голям режисьор вижда в тази история материала, от който се раждат добрите филми...Не за пръв път киното поглежда любовно към една книга и заслужено й отрежда по-добра съдба.
Мястото е Париж, годината е 1968 - мечтателите са трима и са свързани от общата си страст- киното.../Да споменем, че известно време Адеър се изявява като кинокритик/. Френските тинейджъри Тео и Изабел приемат американеца Матю, защото разпознават в него посветения, родственика по дух, болния от същата болест....
Романът на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото съприкосновение между трима младежи на фона на събитията от 1968г.” – казва Бертолучи.
Невинната игра на филми в парижкия апартамент /освободен от родителско присъствие/ прераства в еротично взривяване на страхове, сънища и копнежи...Този утопичен остров на любовта е мястото, в което тримата киномани прекрачват границите, събуждат сетивата си, проверяват силата на въображението си...
И ако мнозина видят единствено скандалното в тази книга, то може би те просто са остарели и са се отдалечили от неистовото търсене на щастие от времето на младостта си.
Гилбърт Адеър пише:
“ Вярно, че колкото повече остаряваме, причините да се надяваме на щастие стават все по-малко...”.
Авторът е успял да представи историята без носталгии и заблуди,същевременно е създал книга,в която е почитта към киното е изразена безнадеждно и убедително...Бертолучи трудно би подминал тази провокация. Тази книга се е превърнала в истинско вдъхновение за него и резултатът е налице.