Много ми хареса! Напълно разбирам авторката. Аз точно така помня България дори да съм 8 години по-млада от авторката.
Препоръчвам книгата на всички мои приятели, които да чужденци!
Благодаря Ви Капка!
Улица без име
Автор: Капка Касабова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 336 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 300 грама |
| Размери | 21x14.5 |
| ISBN | 9789542803171 |
| Баркод | 9789542803171 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
КАПКА КАСАБОВА е родена през 1973 г. Израства в София. През 1990 г. семейството й се премества в Англия, а по-късно в Нова Зеландия. Преди четири години Капка Касабова се завръща във Великобритания. Издала е на английски език четири стихосбирки, два романа и множество пътеписи. Дебютната й книга във Великобритания е УЛИЦА БЕЗ ИМЕ.
След като седемнайсет години обикаля света, Капка се връща в България и със смесени чувства на обич и омерзение открива колко много родната страна - а и самата тя -се е променила. В компанията на роднини, стари приятели, случайно срещнати хора и натрапчиви призраци от миналото Капка пътува към сюрреалистичните сцени от детството си, когато магазините са празни, а стените имат уши. Спира на забележителни места, изпитвайки на гърба си неволите на пътешественика. С любопитството на емигрант, с неподкупна откровеност и безпощадно чувство за хумор тя рисува абсурдите и чудатостите на своето минало и на историята на страната си.
„С пътуването през детството и родната страна Капка Касабова разбива една цяла берлинска стена на безразличие към България. Днес всички ние живеем с последиците от паднали стени - икономически, политически и културни. В днешния глобален свят всички ние сме българи."
в. Сьнди Таймс
„...без да изпада в самосъжаление, Капка Касабова показва колко е трудно да бъдеш един от десетките хиляди, които напускат Източна Европа през последните двайсет години, за да започнат от нулата на друго място. Изключителна книга."
в. Гардиън, Миша Глени, историк, автор на „Балканите" и „МакМафия"
„Не са много пътеписите, които имат въздействието на УЛИЦА БЕЗ ИМЕ. Капка Касабова... ни кара да видим света по съвсем различен начин. Тази книга е истинско съкровище."
Пико Айър, пътешественик, есеист
„Към вълнуващите спомени от детството... Капка Касабова добавя и един отрезвяващ разказ за видяното и анализираното при завръщането й в посткомунистическа България. ...неустоимо четивна комбинация между мемоар и пътепис."
Весна Голдсуърти, автор на „Измислянето на Руритания" и „Чернобилски ягоди"
„Утвърдила се на литературното поприще като автор на пътеписи, Капка Касабова... два пъти прекосява родината си и, движейки се обратно на часовниковата стрелка, връща времето назад - в миналото на България, доколкото миналото е все едно друга страна..."
Джон Макристьл, литературен критик, Нова Зеландия
Прочетох книгата за „малката“ Капка. Трудно ми е да я разбера. Действително, тя е от едно друго поколение, след моето. Но пък сме от един град, учили сме в една и съща гимназия. Трудно ми е да си представя, дали малката Капка не е играла на „народна топка“, на „криеница, на „стражар и апаши“, на „дама“ на улицата или на двора - прекрасни игри от нашето щастливо детство. Вероятно малката Капка е имала някакви лични проблеми, за да не участва в такива игри. Или пък да прочете книга, прекрасно издание на „Народна култура“, или „Световна класика“, или книжка от детската библиотека на „Славянска“ /тя вероятно не е знаела, че има такава библиотека/. Не знам, как малката Капка си е представяла щастливото детство - вероятно чрез контактуването с мобилните телефони, фейсбук /не че тогава имаше и в Европа и Америка/, или пък с филмчетата по телевизията, които проповядват насилие, кръв и убийства, или пък обиколка в мола. Интересно ми е да чуя, какво е очаквала.
Драга ми читателко,
книгата "Улица без име" е всичко друго, но не и постна. "Комунистическа България" е едно клише, показвано в множество български филми от новото време, а и описвана в литературата. Капка Касабова преплита множество човешки съдби, живели в този исторически контекст, и ги прави пълнокръвни, живи, любими... Образите на нейните стринка и чичо все още са в мен като читател, карайки ме да се просълзявам на историята на бездетно семейство, живеещо своя празен живот в малкото провинциано градче и многото любов, която имат у себе си... Да не говорим за наистина интересния начин, по който Капка разказва за историческите факти, пътувайки... Шумен, Силистра, Белоградчик... Прекрасна книга, която ако не сте прочели докрай, си е само ваш проблем!
Не ми хареса. Не можах и да я довърша. Постни описания на комунистическа България, под които прозира предимно огромната радост на авторката, че се е махнала от родната действителност...
Ако на някого му се чете подобна "емигрантска" литература, по-добре да вземе "Мавзолей" на Ружа Лазарова.
Иначе "Любов в земята на Мидас" е определено по-сполучливата от творбите й...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Капка Касабова е родена през 1973г.Израства в София.През 1990г. Семейството и се премества в Англия,а по-късно в Нова Зеландия.
Прочетох книгата й бързо и с интерес,но едно чувство не ме оставяше на мира през цялото време,докато четях,а именно-яд.Яд,че някаква си емигрантка пише за България с чувство на ирония,насмешка,с поглед на чужденка...
Задавах си въпроси и се ядосвах,докато прелиствах страница след страница.Та тя няма право да пише за България по този начин след като е избрала пътя на емигрантството,а аз все пак съм тук,живея,дишам,боря се всеки ден...
Така и не разбрах как стигнах и до последната страница,със смесени чувства...
Както и да е, започнах да чета друга книга и забравих “Улица без име” докато...докато не посетих родния си град,в който не бях ходила повече от година.Тогава още в колата,преди да видя табелата на града,започна да ме връхлита познато чувство,започнах да гледам на родния си град през погледа на Капка Касабова.Колко по-малък ми се струваше сега той в сравнение с детството и ученическите ми години,колко празен,колко пуст...
И тогава разбрах,не..осъзнах,че тя е имало право да пише,да мисли и да чувства по този начин България,и че в редовете на книгата си ни сръчква и ни напомня,че ако искаме промяна ,то тя зависи изцяло и единствено от нас.
Прочетох книгата й бързо и с интерес,но едно чувство не ме оставяше на мира през цялото време,докато четях,а именно-яд.Яд,че някаква си емигрантка пише за България с чувство на ирония,насмешка,с поглед на чужденка...
Задавах си въпроси и се ядосвах,докато прелиствах страница след страница.Та тя няма право да пише за България по този начин след като е избрала пътя на емигрантството,а аз все пак съм тук,живея,дишам,боря се всеки ден...
Така и не разбрах как стигнах и до последната страница,със смесени чувства...
Както и да е, започнах да чета друга книга и забравих “Улица без име” докато...докато не посетих родния си град,в който не бях ходила повече от година.Тогава още в колата,преди да видя табелата на града,започна да ме връхлита познато чувство,започнах да гледам на родния си град през погледа на Капка Касабова.Колко по-малък ми се струваше сега той в сравнение с детството и ученическите ми години,колко празен,колко пуст...
И тогава разбрах,не..осъзнах,че тя е имало право да пише,да мисли и да чувства по този начин България,и че в редовете на книгата си ни сръчква и ни напомня,че ако искаме промяна ,то тя зависи изцяло и единствено от нас.
Жанета Сталева-Хеликон-Варна (Мария Луиза)
Капка Касабова наистина съумява да вплете по един чудесен и увличащ начин мемоарни и пътеписни нишки. Завръщането и пътуването из България е колкото борба със спомените (какво е било) и сблъсък с една нова действителност (какво е сега). Проглеждането за тази България след „промените” е трудно. Изкачат грозни картини на занемареност и отчаяние. Застинал живот и натрапващи се сякаш неизкореними вредни привички. Несъвършенствата от миналото са изродени в тегобите на настоящето.
Твърде лесно е веднага разпалено да скочим и да обвиним, че ни се предлага поредната книга, написана от емигрант, който идва и започва да раздава мнения и препоръки. Да обяснява колко ужасно е всичко. Това поражда само подозрителност, раздразнение. Нищо подобно – тонът на Касабова няма общо (например) с истеричните вопли на Сибиле Левичаров в „Апостолов”. В добрата традиция на британския пътепис чрез приятно остроумие, с необходимата доза търпение, с желание да влезе в непосредствен контакт с българската действителност, се предлага едно смело литературно осмисляне на миналото и настоящето. Без условности, разбирайки добре какви са стереотипите и предразсъдъците за България (и въобще за „балканското” и „комунистическото” битие), Касабова е смела в решенията си да изговори открито всички истински проблеми и така да защити и утвърди вярата в бъдещето. Прекрасна книга, приятно четиво.
Твърде лесно е веднага разпалено да скочим и да обвиним, че ни се предлага поредната книга, написана от емигрант, който идва и започва да раздава мнения и препоръки. Да обяснява колко ужасно е всичко. Това поражда само подозрителност, раздразнение. Нищо подобно – тонът на Касабова няма общо (например) с истеричните вопли на Сибиле Левичаров в „Апостолов”. В добрата традиция на британския пътепис чрез приятно остроумие, с необходимата доза търпение, с желание да влезе в непосредствен контакт с българската действителност, се предлага едно смело литературно осмисляне на миналото и настоящето. Без условности, разбирайки добре какви са стереотипите и предразсъдъците за България (и въобще за „балканското” и „комунистическото” битие), Касабова е смела в решенията си да изговори открито всички истински проблеми и така да защити и утвърди вярата в бъдещето. Прекрасна книга, приятно четиво.
Димо Георгиев - Хеликон Шумен
