В това, което съм разказал и е записано, няма измислици. Липсва и гримът на художественото преувеличение. Дали са пострадали от моя грапав език
образите на действуващите лица, думата има читателят. Позволил съм си да разместя имена. Счетох го за задължение към паметта на мъртвите и
уважение пред професията на живите. Тяхната работа е колкото отговорна, толкова и деликатна. Днес по тези въпроси твърде много се спекулира.
Преди време пред Великото народно събрание поетът Йосиф Петров изрече, че името на човека е кристална ваза, която той през целия си живот се
мъчи да крепи на главата си, докато престане да крачи по земята в своя път към гроба. За съжаление или щастие и след смъртта името на човека
продължава да живее за срам или слава. Жалко, че историците не се занимават с имената на тези, които са герои на моята книга. А защо ли? Може би заради авторите, които преувеличават или си измислят. Историята изследва, писателите се захласват пред Калигула, Хитлер, Сталин. А истината
за шпионите продължава да се скита като безпризорна…