Ако трябва да обобщим турското кулинарно изкуство с един единствен пример, без съмнение това ще бъдат многобройните мезета - онези фантастични богати ордьоври, познати от трапезите на Гърция и Ливан. Традиционно подбрани с цел поднасянето им с ракъ ("лъвското мляко" - анасонова алкохолна напитка, подобна на мастиката, която се сервира с много лед и разредена с вода), в наши дни мезетата постепенно се превръщат в истинско празнично ястие. Листата на мезетата съдържат неизброимо количество плата от различни сирена, разнообразни салати, пъпеши и дини, дребни зеленчуци в саламура, таратор, лозови сърмички, варени и пушени меса и колбаси, телешки език, тарама, пюре от бакла (или черен боб), калмари и пълнени миди, готвени патладжани, баници с месо и сирене... Ако прибавим агнешкия или говеждия шиш кебап и традиционния ориз пилаф - ето Ви я цялата кулинарна Турция.

Множество пътеписи разказват за ритуала на софрата - огромно плато, положено ниско, почти на самата земя, което служи за маса и върху което се подреждат (понякога над сто на брой) ястия, украсени с розови листенца. Всички изкусни гозби се консумират мълчаливо, само с помощта на лъжица или дори директно с пръсти, тъй като вилицата заема мястото си на турската трапеза едва през 1870. Оттогава около турските маси започват да подреждат и столове, а в началото на миналия век в менюто се появяват и някои типично френски специалитети: патешко месо, грах, студени меса, които чудесно вървят с "хаджийски кебап" и "махмудие" /пилешко с мед/.