Обикновено за роман се правиуточнение за случайните прилики. Този не се нуждае от него - и не защото ги избягва, а защото не се крие зад тях. Написан е чрез спомена на един човек и с поглед към едно време: последните години на социализмаи първите на прехода, когато улиците сменяха имената си, а хората - илюзиите си.
Някои имена са истински. Други - не.Това не е протокол от миналото, а художествен разказ - случките са сгъстени или пренаредени, диалозите доукрасени. При спомените за отминалото истината е крехка. Картините са такива, каквито ги е видял и преживял героят на "Аз, Виктор" - със смесения вкус на риск и надежда, със сенките, които падат върху всеки избор.
Дали пътят на Виктор е низ от победи или от грешки - присъдата е във вашите ръце. Ако и вие сте били там, ще разпознаете детайли. Ако не - ще отворите врата към онова време. "Аз, Виктор" е роман за изживяното. История, която само литературната форма позволява да бъде разказана докрай.