Философията на духа е естетическа философия. Без естетически усет не може да има богат дух, не може да се разсъждава дори за самата история. Тук трябва да стане очевидно какво всъщност липсва на хората, които не разбират никакви идеи – и чистосърдечно признават, че всичко им е тъмно, когато то е извън таблици и регистри.

Чрез това поезията би получила една по-висше достойнство; ще стане това, което е била в началото – учителка на хората; защото вече няма философия, вече няма история – поетическото изкуство само ще надживее всички останали науки и изкуства.

В същото време често чуваме, че голямата тълпа би трябвало да притежава сетивна религия. Не само голямата тълпа, философът също се нуждае от такава. Монотеизъм на разума и на сърцето, политеизъм на силата на въображението и на изкуството – това е, от което се нуждаем!

Из „Най-старата системна програма на немския идеализъм (1796–1797)“, проект на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг и Фридрих Хьолдерлин.