История на пластичните изкуства Т.4 Ч.1

Автор: Николай Райнов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Шамбала Букс
Брой страници 372
Година на издаване 2025
Език български
Тегло 516 грама
Размери 21x14
ISBN 9789543192922
Баркод 9789543192922
Категории История и теория на изкуството, Изкуство, Книги

БУДИ, ХРАМОВЕ И КРАСИВИ ЖЕНИ

Изкуството на Шри Ланка, Индокитай, Китай, Япония

Николай Райнов (1889-1954) е уникален за българската история и култура на XX век разностранен талант – световно известен художник-декоратор, изкуствовед, културолог, популяризатор на изкуството, писател, поет, белетрист, драматург, есеист, литературовед, философ, стилист, преводач, публицист, завладяващ интерпретатор на българския и световния фолклор.

В ръцете ви е първата част на четвъртия том от неговото знаменито 12-томно произведение за историята на изкуството. В него авторът представя най-важните паметници в областта на пластичните изкуства от началото на новата ера до XIXвек в Шри Ланка, Индокитай, Китай и Япония.

Читателят ще се запознае с:

Цейлонската архитектура, скулптура и приложни изкуства;
Кхмерското изкуство, включително уникалния комплекс Ангкхор Ват;
Индокитайската архитектура, скулптура и художествени занаяти в Мианмар, Виетнам, Лаос;
Китайската архитектура, скулптура, живопис и приложни изкуства;
Японската архитектура, скулптура, живопис, живописна техника, железарство, лакови изделия, дърворезби, керамика и тъкачество.

Книгите са завършен плод на дългогодишен труд. Независимо, че са написани увлекателно, живо и общодостъпно, те имат строго научна ценност. Предназначени са както за специалисти, студенти и любители на историческото четиво изобщо, така и за всички други, които желаят да получат детайлно въвеждане в изкуството. Тези книги са необходими както за всеки просветен ум, така и за онзи, който се стреми към познание.

След опознаването на тези първостепенни произведения и след прочита на описанието и на произхода им, читателят ще добие възможност за лична преценка, очите му ще се отворят за творбите на изкуството; той ще знае как да ги гледа и преценява, ще развие своя естетически вкус. Който е сляп за изкуството, е сляп и за живота; днешният живот е много напреднал и естетичното и художественото са негови съществени съставки; красотата е необходимост в работата на всекиго.

Изданието е придружено с подробно редакторско приложение – Библиография на всички автори и произведения, ползвани от Николай Райнов, и други полезни изследванията по темите на книгата, както и детайлен указател на всички личности, археологически и географски обекти, споменати в изследването.

„История на изкуството“ не бива да липсва в никоя библиотека, в никоя къща на грамотен българин. По нея и родители, и деца, и внуци могат да възпитават своя естетически вкус и да развиват своето образование. Това е основна книга, каквито рядко се появяват, и нейното публикуване е гордост за българската книжнина.“

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Роден е в с. Кесарево, Великотърновска област на 1 януари 1889 г. Брат е на художника Стоян Райнов и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на отреклия се от него писател Богомил Райнов.

Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).

Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".

Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.

Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).

Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.

Умира в София на 2 май 1954 г.

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети