Княз и чума. Приказки за деца
Автор: Николай Райнов
| Издател | Serendipiti |
| Брой страници | 216 |
| Година на издаване | 2025 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 532 грама |
| Размери | 21x16 |
| ISBN | 9786199329535 |
| Баркод | 9786199329535 |
| Категории | Приказки, Литература за деца и юноши, Книги |
Много, много отдавна, в едно далечно царство живеел млад княз. Лоши времена били – чужда армия нападнала кралството му, докато чума покосявала народа. Затворен в двореца, князът мечтаел за приключения.
Един ден в стаята му влетял необикновен бръмбар с корона, отпечатана на черупката. Заинтригуван, князът го затворил в кутийка. Не знаел той, че е хванал в плен не кого да е, а Великия дявол. Всички пъклени създания по света го търсели, защото, който го уловял, придобивал огромна власт. Единственото желание на княза било да види чумата. За да стигне до двореца ѝ обаче, се нуждаел от вълшебни доспехи. Благодарение на бръмбара се сдобил с магическа броня и станал Рицаря на черната перуника. Яхнал коня си и се понесъл по-бързо от вятъра към подземното царство.
Там го чакали големи премеждия и опасности, но и велики подвизи. Узнал, че ако запазиш сърцето си чисто, не мислиш никому зло и казваш истината, никой не може да ти навреди. Дори в пъкъла.
Николай Райнов ни разказва мистична приказка, изпълнена със светлина и мрак, предателство и изкупление. Прекрасните илюстрации на автора допълват усещането за магическо пътуване, където добро и зло, истина и фантазия се преплитат.
Издадена през далечната 1931 г., „Княз и чума“ остава в незаслужено забвение почти сто години. Дошло е обаче време да заеме полагащото ѝ се място сред шедьоврите на българската литература.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
