Било е време, когато Катиша Агире (Витория-Гастейс, 1981) се прибирала вкъщи и виждала по телевизията новини за убийства. Или за размирици. През осемдесетте години, през деветдесетте. За тях разказват сега хора, които, без да са преки участници в събитията или потърпевши от тероризма на ЕТА, са живели в онези години. Агире, писателка, журналистка, университетска преподавателка, автор на разкази и романи, печели наградата „111 Akademia" с „Изчакай да превали" (2015, 2017), роман, в който, опирайки се на историята на млада двойка, тя очертава съвременен разказ за последствията от насилието в Страната на баските.

На 20 октомври 2011 година ЕТА оповестява, че слага оръжието. Това отсъствие на ожесточение предизвиква промяна в обществения климат, по-голямо спокойствие, размисъл, без припряността пред заплахата.

Не е без значение фактът, че напоследък се издават романи на еускара написани от жени. До този момента са малобройни авторките, занимавали се с конфликта - Луиса Еченике в „Мъртвият ъгъл", Аранча Уретабиская в „Червената тетрадка /ИК „Пламар", 2018, прев.,Мария Пачкова/. Днес, те забележително присъстват в книжарниците на цяла Испания, и това е промяна в представата за насилието. Жените не са в центъра на конфликтите, но изживяват последствията от тях. И създават литература, родена в условията на демокрация, а оловните години са останали в детството; това е литература, която ще продължава да се изплита без традиционното сдържане на чувствата. Разказът никога няма да бъде само един. Защото все още има много истории за разказване.