"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия."
Камелия Кондова, редактор