ПРАГА
тъжна улица
нелепи къщи
шпил
на катедрала
в отрязъци
небе
ключалките
изтръпват
в дъното
на вмагьосан
тъмен
въздух
и никой
не ми казва тук
че съм
единствения
смъртен
***
вглъбен
минаваш
бегли граници
между вън и вътре
между звук и цвят
понякога e
никога
случва се
но в друг живот
мислиш
мислейки
Иван Сухиванов
Из "Вода през пръстите" (2025)


