Все някога идва момент, в който осъзнаваш, че карането на мотор е вече нещо повече – едно пътуване към себе си; медитативна практика, която те приближава до други, по-съвършени светове.

И тогава Бог разкъсва тялото ти, излиза из теб и сяда да помълчите заедно, смаяни от красотата на Творението и от уханията му.

Ето това е за мен Пътят и смисълът да го изминеш с мотоциклет.

Красимир Симеонов е роден през 1967 г. в гр. Варна, България. Завършва Българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Автор е на книгите „Видове“ (2003), „Кожа“ (2004), „Езерни очи“ (2005), „Стоях и слушах (стари и нови неща)“ (2006), „Нищо повече“ (2008), „Бунтът на Сизиф“ (2009, ел. издание), „Зверобой“ (2017), „Срещу вятъра. Из записките на един рокер“ (2022) и „Няма тайни. Избрано“ (2023). Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски, сръбски, словенски, турски, италиански и фински. Член на Международния институт по геопоетика, основан от Кенет Уайт през 1989 година.