„...Все ми се струва, че я виждам, че я чувам, че я чувствам тази народна душа, ей на - в шепи я държа и я топля... Ами! Топля я! Едва ли бих могла... Но ако сме ЗАЕДНО? Като онези мои предци от тракийския ни Чавдарово-Няголов род... Гледали нагоре към Сакар, когато забие камбана или писне сватбарска гайда - не почвали сватбата, преди да дойде оттам Войводата Големият Жеко, моят далечен прапрапра-дядо. Той ги научил така - Празник е, когато всички са заедно. И слизал да надари младоженците, а всяка невеста специално за него даровна риза подготвяла в чеиза си - от 8 платна, не от 4, както бил обичаят, че голям човек бил Войводата, не се побирал в каква да е риза... Люшвало се хорото, гайдата писвала... Не се боели - Войводата е с тях, заедно са!...
...Тази книга е моята дълго сподавяна въздишка, читателю. Горчиви са тези ми 87 избрани и нови песни, няма в тях приповдигнато бодрячество, нито патетичен марш. Бавен и жален е ритъмът им - като на мълчаното мъжко хоро, като на женската ръченица, играна в жаравата, с икона пред гърдите... Като тътена на българските църковни камбани - не те ли „ударят" в сърцето, значи - въобще не си ги чул..”

- из предговора