Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. […] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки.
~ Томи Хутунен, Helsingin Sanomat

Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ? творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза… Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен сюжет – което прави този роман особено пленителен. Той успява да разбули дълбоки културни котловини, до които класическата документалистика не съумява да се докосне.
~ Томи Мелендер, Suomen Kuvalehti

Този кратък роман си струва да бъде прочетен няколко пъти.
Защото ни отнема време да осъзнаем, че постройката му е обмислена до последния детайл, като се започне от повърхнината на езика.
~ Зиглинде Гайзел, Frankfurter Allgemeine Zeitung

Руският – моят майчин език – е деградирал до степен, при която се е превърнал в символ на застиналост във въображаемото минало. Символ на лъжи. На носталгия. Символ на агресия. Цялото творчество на Мария Степанова представлява едно стоическо усилие да се противопостави на това.
~ Саша Мариана Залцман

Проза, от която губиш посоката – пълна с изненади и завои, които ни отвеждат до пътеки, водещи до личното ни освобождение.
~ S?dwestrundfunk

Фокус на Мария Степанова слага началото на нова епоха в руската литература.
~ Ули Хуфен, Westdeutscher Rundfunk

С този роман Степанова заявява себе си като истински акробат.
~ Корнелия Гайслер, Frankfurter Rundschau

Четивната проза на Степанова намира тънкия баланс между изключителна сериозност с безстрашен, обърнат към самата нея хумор. Без каквито и да е претенции тя успява да издигне дом на паметта, разположен в непосредствено съседство с тези на Марсел Пруст, Владимир Набоков и Зебалд.
~ Рейчъл Полонски, TLS

Отчаян, ироничен, стегнат разказ, пълен с идеи.
~ Грегор Дотцауер, Die Zeit

Степанова е майстор на огледалата, тя съумява да сътвори нови фокуси посредством иначе доста поизносената форма на автофикцията.
~ Соня Зекри, S?ddeutsche Zeitung

Чрез висша форма на самонаблюдение Степанова описва опита на своето алтер его да избяга от своята идентичност.
~ Йорг Плат, Deutschlandfunk Kultur

Стегнат и съзерцателен текст, богат на асоциации, с тънки алюзии и литературни препратки, съноподобен и реалистичен едновременно.
~ Улрих Рюденауер, Der Tagesspiegel

В стилистично отношение тази проза е безупречна. Под прикритието на мрачната му интонация [в този роман] пулсират силни чувства, които хвърлят някои от нас в депресия, други – в [някакъв] алтернативен живот. Фундаменталният въпрос „кой е виновен и какво да се прави“ тук придобива не метафизично, а свръхактуално звучене.
~ Олга Тимофеева, Новая газета