"Напоследък все по-често се улавям, че мисля за всички онези малки истории, много лични и откровени, на които съм ставал неволен свидетел или са ми били доверявани по една или друга причина. Ако беше възможно, дори бих си направил нещо като хербарий от тях, защото споменът, както е доказано, е жив, докато някой го пази някъде в себе си.

Тези малки откровения, подарени ми през годините, съм съпреживял по свой начин, докоснали са ме и са ме развълнували. Те ме връщат към точно определени места, моменти и хора, които са ги споделили с мен."
Илия Михайлов