Преди шест месеца Клементайн Уест изживява най-лошия ден в своя живот. И измисля план, който да й гарантира, че това повече няма да се случи – не поемай рискове, работи здраво и не забравяй да преследваш луната. Последната част очевидно е метафорична, но леля й винаги е казвала, че човек се нуждае от поне една голяма мечта.
Изглежда, рецептата е успешна. Поне до момента, в който Клементайн открива в апартамента на починалата си леля непознат мъж. Мъж с мили очи, крива усмивка и очевидно пристрастие към лимонови сладкиши. Мъж, в който преди би се влюбила… А може би днес не е толкова различна от преди?
Уви, идеалният мъж има един недостатък – живее в миналото. Седем години назад в миналото, за да сме точни. Звучи абсурдно, но явно в лелините истории за апартамента има доза истина. Клементайн никога не е приемала насериозно твърденията, че тук времето се размива като акварелни бои, но сега ще й се наложи да повярва. Поне ако иска да запази здравия си разум. Въпросът е как да запази сърцето си.

В крайна сметка любовта не е въпрос на време, но точното време може да постави под въпрос любовта.

Ключови думи: Цветовете на есента