Мъжът ми
Автор: Мод Вантюра
| Издател | Колибри |
| Преводач | Галина Меламед |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 2025 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 221 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190215660 |
| Баркод | 9786190215660 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Тя има живот мечта – прекрасна къща, две мили деца, работа, който обича, и идеален във всяко отношение съпруг. И въпреки това след петнайсет години брак тя иска още – иска да се обичат като в самото начало. Любовта й е взискателна, крайна, болезнена, обсесивна, предизвикваща у читателя съчувствие, учудване, понякога усмивка. Лудо влюбена в мъжа си, тя следи – и записва в тематични бележници – всяка негова дума, всеки негов жест, „наказва го“ за всеки пропуск, прибягва до всякакви необичайни средства, залага му капани, за да го „хване“ в недостатъчно внимание, в изневяра, в предателство. „Мъжът ми“ е роман трилър за любовта, която не признава граници. Напрежението расте с всяка страница, за да се стигне до един крайно неочакван епилог.
Ключови думи: Промо -20%, Слънчеви заглавия
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Неговото име е „мъжът ми“. Нейното също е неизвестно. Тя е разказвачката. Той е главният герой в нейния живот. Толкова е неин, че тя не може да си представи как така е съществувал и преди да се познават. Разбирай: как така си е позволил да съществува без нея? Тя е безумно влюбена в него – след петнайсет години брачен живот и две деца. Децата не са важни. Това, което е важно е тя да е с перфектен грим, когато той се прибира вечер вкъщи. Също така е важно колко често я докосва, накъде гледа, какво ли мисли в този момент, защо я оприличава на мандарина (този толкова семпъл, неромантичен плод), важно е и да не разбере, че тя тайно си поддържа косата руса, защото е разбрала, че той обича блондинки. Всички тези детайли, както и куп още по дребнави, тя наблюдава, записва в бележници и анализира. Дотук не съм издала нищо важно от сюжета. Това е съдържанието само на първите няколко страници и то изобщо не е чак толкова странно, ако се сравни с останала част от книгата.
Още някъде по средата на сюжета ти се иска да влезеш за справка в медицински учебник и да си изясниш това поведение наречено ли е с някаква диагноза, или става дума за обичайна женска ревност. Не се ли държаха по този начин нарцистичните хора? Или може би невротиците? Със сигурност има нещо и от обсесивното компулсивно разстройство, ако се съди по ритуалите на главната героиня. Но постепенно разбираш, че цялото наше съвременно общество вкупом се движи по посока, в която тя вече е стигнала до края. Все по-несигурни сме, все по-мнителни, все по-контролиращи. Все повече нашите взаимоотношения боледуват. Не бихме искали да сме на мястото нито на жената, нито на мъжа в това семейство, но във всеки от нас има нещо от тях – в едни повече, в други, слава богу, по-малко.
Веселина Седларска, приятел Хеликон - Сливен
