Тук ви поднасяме забравената книжка от благородния чех „Гробовете на Трикери”, показваща отношението на гърците към българските военнопленници и свидетелство за незачитането на международните конвенции относно третирането им. Този въпрос в българо-гръцките отношения съществува в периода на войните на два пъти - през 1913 г., след Междусъюзническата война, и след 1918 г., в резултат на Солунската конвенция, с която България излиза от Първата световна война. Създадените военнопленнически депа-лагери и третирането на българските военнопленници е и извън всички хуманни норми. Военнопленниците са избивани, осакатявани, лишавани от здравни грижи, храна и вода, използвани са за робски труд, имената са им заменяни в регистрите с гръцки, за да не бъдат открити от инспектиращите международни благотворителни и червенокръстки комисии. Задържани са в разрив с договорите и спогодбите, въпреки че там е регламентирано тяхното освобождение. Особено разтърсващ е разказът на Владимир Сис, който заради обичта си към българския народ по-късно ще заплати с живота си като „чешки фашист” в чехословашките затвори.