Амулетите и другите магически символи се използват както от магията, така и от религията, с цел закрила или за сила и за увереност в себе си. Звездата на Давид и християнският кръст носят същото усещане за комфорт и закрила на своите религиозни притежатели, каквото заешкото краче, пентаграмата или Ръката на Фатима носят на онези, които се интересуват от магия. Намерението е едно и също: да бъде привлечен добрият късмет, да бъде прогонено злото и пропъден страхът.

Измъчвани от постоянно нарастващата тревожност за бъдещето си, обсадени от тревоги и безпокойства, хората непрекъснато търсят всевъзможни начини за облекчаване на своите страхове. Затова по целия свят се възраждат древните магически вярвания и практики. В сърцевината на цялата тази религиозна и магическа активност са символите, които познаваме като амулети и талисмани. Тези символи са част от езика на подсъзнанието и са израз на нашата вяра в себе си и в универсалните сили около нас. Те ни помагат да вярваме, а вярата е великият творец на чудеса и действителната сила, която стои зад амулетите и талисманите.
Разглеждайки културите на Шумер, Вавилон, Гърция, Италия, Индия, Западна Европа и Северна Америка, Гонзалес-Уиплър доказва, че амулетите са всичко друго, но не и суеверие. Те са част от стремежа към духовна връзка на всеки човек.