Мнозина считат последния роман на Елизабет Гаскел за шедьовър. Той пресъздава историята на едно викторианско семейство в началото на 19.век, написана с хумор, психологическа дълбочина и с блестящо изградени характери.

Когато овдовелият баща на седемнайсетгодишната Моли Гибсън се жени повторно, животът й се преобръща с главата надолу заради суетната й манипулативна мащеха. Глътка въздух за нея е идването на доведената й сестра Синтия, която е блестяща, изискана и неустоима за всеки мъж, когото срещне. Двете момичета започват да се доверяват едно на друго и Моли скоро се оказва посредник в любовните връзки на Синтия, но по този начин рискува да загуби както собствената си репутация, така и мъжа, когото тайно обича.

Докато расте и се влюбва, Моли се научава да съди за хората по това, което са действително, а не по това, за което се представят. Чрез наблюденията на девойката читателят научава за йерархиите в английското общество в началото на 19. век, за социалните ценности и промени.

Елизабет Гаскел не успява да завърши романа си, но от развитието на сюжета е ясно какъв ще бъде финалът. Ето думите на редактора, с когото авторката е споделяла намеренията си за развръзката на историята:

Но дори творбата да не е напълно завършена, към нея остава да се добави съвсем малко и то е отчетливо отразено в душите ни.

Последните думи на редактора са:

Не е нужно да показваме на онези, които знаят какво е и какво не е истинска литература, че мисис Гаскел беше надарена с някои от най-прекрасните умения, дадени на човека. Че тези умения израснаха с най-голяма сила и придобиха най-голяма красота в залеза на живота й. Че тя ни даде някои от най-истинските и чисти творби в литературата. И тя сама беше такава, каквато я показват творбите й – мъдра и добра жена.