Светът в разказите от втората белетристична книга на Емилия Павлова "Твоето лице" е прорязан от невидимите граници между голямото битийно време и малкото човешко съществуване. Хората-обитатели отглеждат съкровените илюзии за красивото и доброто, очаквайки срещата с великото тайнство на живота. Тогава бай Живко, Абаноса, Жендо, Славена, Павел, Роза и Камен ще тръгнат след времето, което търпеливо ще събира своите спътници в малката си и бавна волска каруца, с която всички те неусетно ще пребродят болката, самотата и тъгата от неслучилото се, за да достигнат безкрая. Там, където и миналото, и бъдещето, и отсамното, и отвъдното са само миг, обхванал всичкото - и плашливите хора, криещи гнева и страховете си в окопите на забравата, и великаните, чиито души пренасят вселенските мелодии на хармонията и съвършенството...
Книгата на Емилия Павлова е изпълнена с мечтание за един по друг край, с копнеж по светлина и прозрачност, с милост и към съдбините на живите, и към историята на мъртвите, но най-вече с обич към "твоето лице"... към всяко твое лице... (Илияна Димитрова)