През 19. век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му.

Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен.

„Глад“ е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година.

Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, рису-
вайки портрет на човек, тласкан от сили извън неговия контрол към ръба на бездната.

„Глад“ е вододелна книга в традициитена западноевропейската литература, която вдъхновява писатели от ранга на Франц Кафка, Джеймс Джойс, Албер Камю и се доближава до блестящите постижения на Достоевски.