Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Помните ли рубриката „Писма на читатели“, която беше неизменна част от периодичните хартиени издания преди години? Имаше я във всеки вестник и списание, защото анкетите показваха, че тя е сред най-четените. Независимо дали за нея се говореше с ирония или сериозно, хората я четяха, споделяха и обсъждаха. Късмет за всяко издание беше, ако в редакцията се намираше човек с висока чувствителност към проблемите на другите и с точен морален компас, за да му възложат воденето на рубриката. Медията, в която е работела Черил Стрейд в това отношение е имала много голям късмет.

В онези времена се е случвало читатели да ме питат наистина ли се получават такива писма в редакцията, или си ги измисляме. Честният отговор предполагаше да се признае, че и двете неща се случват – обикновено писмата идват от читатели, но понякога редакторът описва в писмо случай, който му е известен от приятели, познати. Защото важното в тази рубрика не беше толкова въпросът, колкото отговорът. И ако читателите припознават зададения въпрос като свой, те четат внимателно отговора, който се отнася за конкретен читател, но всъщност и за много други хора със същия житейски въпрос.

Авторката на сборника от въпроси и отговори на читатели „Малки красиви неща“ не е типичният водещ на рубрика „Писма на читатели“. Да, Черил Стрейд пише увлекателно. Да, тя е чувствителен човек и приема всеки проблем сериозно. Да, тя има голям житейски опит и черпи примери от него. Но в същото време Черил Стрейд не е водена в своите отговори от любезност и от желание да бъде харесвана. Когато преценява, че се налага, тя е безпощадна. Тя не е рамото, което е подложено пред плачещия читател. Не е непременно прегръдката, от която има нужда всеки. Тя е по-скоро човека, който ще ви каже директно и без да ви жали колко сте неправ, за да ви помогне да видите изхода от лабиринта, в който е заседнал животът ви. Това прави тази книга ценна, тя е повече морален справочник, отколкото сълзливо споделяне.