И най-красивите цветя един ден ще увехнат. И ние хората един ден ще се разпръснем.

„А сега ще ви помоля да се вслушате в звуците на вълните и в гласовете на чайките, докато разглеждаме събитията от последните четири дни. Непоклатимият реалист би могъл да опише тези дни като един голям фарс. Но истинският фарс е фактът, че този ръкопис прекара по-голямата част от времето, употребяван като подложка за чайника на моя редактор, и ми беше изпратен обратно с голям черен пръстен, прогорен от горещия съд върху първата страница. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че тази изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното ми падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал.

Всички ние сме клоуни. Ако искате да видите фарс, погледнете се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога няма да се разберем. Животът е лош фарс, и при положение, че вече не можем да променим този факт, поне да го превърнем в добър фарс. Но истинският живот е онова царство, онова място, до което може би никога няма да достигна. Единственото и най-хубаво нещо, на което мога да се надявам, е да не забравям за тези четири дни, потопени в емпатия. Четири дни, които се равняват на повече от пет или дори десет години от живота ми. Четири дни, които имат по-голяма значимост от целия ми досегашен живот.“