Второ допълнено издание

Предмет на изследването е метаезикът не просто като облигаторна експликация на мисълта; не и само като език за езика в строго заместваща експликация, а и имплицитността на метаезика като категория, неговата дълбинност. На тази основа методологията на когнитивната наука закономерно ще направи възможно да се представи съставът на метаезика. Може да се каже, че предметът е философията на метаезика и предопределената му от нея парадигма като прототип на пунктуацията - тяхна експликация и/или технология едновременно. Пунктуацията също така е и графически израз на метаезика, и маркер за метаезик. Пунктуационният знак дори сам по себе си е метаезик. Такъв и толкова, какъвто и колкото са например изразите "като че ли", "може би", "изглежда" и т. н.

Целта е да се представят феномените на тази имплицитност, които когнитивистиката поставя в режим на оперативна категориалност и прототипите на които приема да се наричат концепти. Предвид на това изследването е опит да се прецизира онази парадоксалност в синтаксиса, която допуска противоречивост, непоследователност и затова и донякъде условност както в парадигмата, така и в категориите преди това.