Здравейте,
видят този том в книжарнициата и мислех да си го купя, понеже ми е време вече да прочета произведенито на Радев.
Обаче - никъде не намирам 1 и 2ри том.
Някакви съвети?
Строителите на съвременна България Т.3: Руският натиск. Реакцията на Европа. Изходът от кризата
Автор: Симеон Радев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Лист |
| Брой страници | 960 |
| Година на издаване | 2022 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 1229 грама |
| Размери | 16x23 |
| ISBN | 9786197596830 |
| Баркод | 9786197596830 |
| Категории | История на България, История, Книги |
Водители на демокрация или диктатори, всички ония, които от памтивека до наши дни са се поставяли успешно начело на своите народи в опасни времена, не са ли се мислили за избрани от – думата не важи – от провидението или от историята?
Тая самовера е достойна за порицание или присмех, когато не се оправдава от истинско призвание и дарби. В 1934 г. ние видяхме у нас хора, които грабнаха властта от народа, както разбойникът взема от беззащитния човек кесията. И те казаха, че са определени да спасяват държавата. Но това бяха диктатори от мукава и оставиха кой окаян спомен, кой комичен образ. У Стамболова високото самочувство беше естествената форма на гения…
Новите времена не са видели българин с тоя облик.
За автора:
Първите два тома на „Строителите на съвременна България“ излизат през 1910 и 1911 г. и след това са преиздадени през 1973 и 1990 г. Настоящият трети том е публикуван през 2009 г. – 42 години след смъртта на автора си.
Симеон Радев работи по него няколко десетилетия, изпълнени с трудности, особено след преврата от 9.IX.1944 г., когато семейството му е подложено на лишения и строг надзор. Много от хилядите страници са безвъзвратно изгубени, но основната част е запазена. Синът на писателя Траян Радев успява да открие, разчете и подреди записките му и така реализира третия том на капиталното изследване. Той обхваща периода от детронирането на княз Александър I Батенберг до възшествието на княз Фердинанд на българския престол. Авторът представя на читателя богата картина не само на личностите от онова време, но и на задкулисието в европейската политика, натиска на Русия и намесата й в българските работи.
Ключови думи: Ден на Съединението, Ден на независимостта
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.
Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.
Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
