Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла „Световете ни“ и „Времената ни“ внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното. Това се случва чрез фина чувствителност и философска вглъбеност – особености, открояващи се и в предишната ? стихосбирка „Диези и бемоли“ (2010). Но тук има един по-глобален поетически поглед: от времето на родителите или времето на рагтайма (интерпретация в два варианта) и мъката по загубата на близък човек, през отворения във и отвъд света училищен живот, за да се стигне до неистовата страст към пътуването във времената – родното, чуждото, универсалното. Ерудитски поетически фрески, обагрени от мъдрост, докосват до съкровени и вечни неща… От друга страна, през цялата стихосбирка върви почти незабележима интимна нишка, която рязко „се развързва“ в последното стихотворение „Подреждане на хаоса“ – един от отговорите за смисъла, същността, връзките между нещата, между времената и световете ни.

Людмила Хр. Малинова

Ключови думи: Промо -15%, fdd all, Слънчеви заглавия