Книгата представя концептуалната парадигма на риска

От 70-те години на ХХ век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание?

Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без оглед приложението му. Процесът на приложение е описан в глава за проектния подход. Работата с рискове е въпрос на проектен тип мислене и проектна дейност по идентификация, анализ, оценка и политики по редукция на рискове. Тази връзка налага да се дефинира проектната нагласа, нейни основни характеристики и да се очертае начинът на прилагане на рисковата парадигма.