Историята е просто завладяваща! За пореден път Никол Калева просто докосна и най-скритите частици от душата ми и съзнанието ми като показа "Какво би било..." и "Contra spem spero/Без надежда да се надявам"! Две истории за себеопознаването и себе извисяването! Плаването на Джесика в Океана от емоции и нейното изплуване на повърхността и това на Лиъм, който дори с отнетото, не спира да носи топлина и светлина!
Тази история показва, че никога не е късно да промениш пътя, по който си тръгнал! Никога не е късно да намериш светлината в тунела, наречен живот. Никога не е късно да върнеш надеждата си за нещо по-добро. Че след залеза винаги следва изгрев!
ИСТИНСКИ ТАЛАНТ! С нетърпение очаквам следващото произведение на Никол Калева



