През 1948 г. не повече от двайсетина успенци извършват апостолското си служение в България, след като ужасяващият комунистически режим е прогонил всички чужденци от страната. Всичко е подготвено още тогава, за да започнат преследванията срещу малобройната католическа общност, обявена за враг номер 1 на режима.

Отец Камен, отец Йосафат, отец Павел... Само три имена от същата тази общност. Какво знаем за техния арест, за тяхното мъченичество, за жестокия им процес? И кой би могъл да се усъмни, че те са екзекутирани на 11 ноември 1952 г., след като са били обвинени като „шпиони и заговорници, които са искали да подготвят империалистическата война срещу СССР, България и народните демокрации.." Те, тримата?

Благодарение на съхранилата се памет, петдесет години след разстрела им тримата отци бяха обявени за мъченици на Вярата и беатифицирани от папа Йоан Павел II. След една много дълга анкета, която бихме могли да наречем нов процес.

„Червените завеси на София" разкрива детайлите на това грижливо и задъхано разследване, чрез което постулаторът Бернар Олзер ни връща назад във времето, кара да проговори мълчанието, кръстосва спомените, търси доказателства в една България, политическа освободена, но все още застинала в старите си рефлекси.

Бернар Олзер (род. 1948 г.) е бивш генерален секретар на Конгрегацията на Августинците на Успението. От 2006 г. се установява в Манила, откъдето ръководи общността на успенците във Филипините.
Жан-Батист Мишел е писател.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет