Всичко започна с един SMS. След това последваха и други... Поискани SMS-и, продължих да ги пиша. Неусетно кога и как ги превърнах в есета /така ги нарече мой близък приятел/.

А аз ги нарекох „SMS-ece-TA". И да иронизирам всичко случващо се с мен, сложих и този „емотикон". Предвид сложните ми отношения с Фейсбук и всички украсителни знаци, за мен случващото си беше чиста подигравка.

Вървях вече към 50-та страница. Нещата се променяха - тук-таме се появяваше и поезия.

Поезия в проза - отново добави моят близък приятел - литературен критик.

Там някъде във времето нещо беше чукнало сърцето ми. И то вместо да влезе послушно в ритъм, както му подхождаше, започна лудешком да отразява думи и звуци.

Всичко написано от мен са предизвикани вибрации, които превърнах в Музика от камертон.

Дали и някой друг ще я чуе?

Ели Добрева