В едно свое писмо от 1888 г. Ницше нарича себе си Геният на истината, в противоположност на Гения на лъжата. Можем да приемем неговите думи изключително сериозно, защото в цялото си творчество Ницше страстно и неотклонно върви по „следите на истината“, както прави и великият методолог на истината – Картезий. Проблемът за истината присъства неизменно и в най-ранните, и в най-късните Ницшеви произведения. И дори може да се каже, че Ницше не изменя драстично своята концепция за истината, вечно обречена да е неистина. Това, което променя през годините на своето творчество, са начините и подходите, чрез които артикулира истината и я представя на хората. Начините, по които я изследва от различни гледни точки, в различни перспективи. Защото, когато се говори за истината, „при цялото философстване досега не е ставало въпрос за „истината“, а за нещо съвсем друго – за здраве, бъдеще, растеж, власт, за живот (Ницше).

Станул Грозев е доктор по философия на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В изследването, посветено на Ницше и реториката, авторът реконструира пътя на изкристализиране на Ницшевите идеи за реторическата аргументация и истината с акцент върху Ницшевото противопоставяне на Кантовите и Хегеловите схващания за красноречието и поетическото изкуство. Откроена е ролята на Декарт (и неговия метод за търсене на истината в науките) за възникването на Ницшевите идеи. Направена е реконструкция на концепцията за реторичната истина. Като част от методологията на изследването са обособени принципи за четене и разбиране на Ницшевите текстове: принципът на целостта, реторичният принцип, принципът на живота, принципът на опита.