“Може би може да се каже, че в наше време философията не се радва на особена изгода и благосклонност или поне не се радва на някогашното признание, че изучаването на философията трябва да съставлява необходим увод и основа за всяко по-нататъшно научно образование и професионално обучение. Но навярно не по-малко и без съмнение може да се приеме за правилно, че особено натурфилософията е в значително неизгодно положение. Не искам да се впускам надълго и широко, доколко е справедлив такъв предразсъдък по-специално по отношение на натурфилософията; но все пак не мога и напълно да го отмина. Наистина, както това обикновено не може да не се случи при едно голямо раздвижване на духовете, стана така, че идеята за натурфилософията, както се разкри в най-ново време, може да се каже в първото удовлетворение, до което доведе това откритие, вместо да бъде разработвана от мислещия разум, беше грубо подхваната от неумели ръце и подложена на една твърде обстоятелствена и плоска трактовка не толкова от нейните врагове, колкото от нейните приятели. По най-различни начини в повечето случаи тя беше превърната във външен формализъм и изопачена така, че да стане нямащ понятие инструмент за повърхностността на мисълта и фантастична сила на въображението. Не искам да характеризирам по-отблизо чудноватостите, до които беше доведена идеята или по-скоро нейните умъртвени форми в тяхната употреба. Преди доста време в предговора към феноменология на духа казах повече по този въпрос. По-нататък не трябваше да се учудваме, че както по-задълбоченото разглеждане на природата, така и грубият емпиризъм, както ръководеното от идеята познание, така и външният абстрактен разсъдък обърнаха гръб на това колкото бароково, толкова и претенциозно високомерие, което само смесва хаотично груб емпиризъм и неразбрани мисловни форми, пълен произвол на въображението и най-пошлия начин на процедиране според повърхностната аналогия и представи тази смесица като идея, разум, наука , като, божествено познание, а липсата на всякакъв метод и научност – като най-високата точка на научността. Поради тези шарлатанства натурфилософията, изобщо философията на Шелинг се дискредитира. /.../”
Генчо Иванов Дончев