С развитието на териториално-устройственото планиране през 70-80-те години на миналия век в България се правят първите опити за комплексно разглеждане на въпроснте на жилището като интегрален елемент на националната обществено-икономическа структура. Това, обаче, се случва главно в теоретичен план и не се обвързва с конкретни управленски решения при различните тогава политически и икономически условия.
Настоящото изследване разглежда темата за жилището и жилищната политика в контекста на увеличаващия се в глобален аспект конфликт между природата и създадената от човека изкуствена среда в нейните разновидности. Темата за устойчивото развитие има многоомбразни измерения, като голяма част от тях касаят жилището и средата на обитаване. В по-тесен контекст книгата цели да подпомогне научните изследвания и формирането на необходимите управленски политики в една мултидисциплинарна област, каквато е функционирането на жилището като част от пространствения, икономическия и социален организъм на България. В книгата се формулират основните проблеми и задачи, които стоят пред жилищната политика в България въз основа на анализ на теорията и практиката в европейските страни.