Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В света, изграден от Сандерсън, миналото има изключително важно значение. То определя естеството на нещата, а промяната му въздейства директно върху самите предмети. Така авторът поставя въпроса за начина, по който гледаме на миналото и как представата ни за него се отразява върху настоящата ни същност.

На Шай е поверена задачата да напише наново миналото на императора, за да съгради повредената му душа. Дали по този начин няма да създаде един напълно нов човек? Причината фалшификаторката да приеме предизвикателството не е обещаната награда, а желанието й да се докаже и гордостта, която изпитва при вида на творенията си. Ашраван е нейното върховно постижение, готова е да рискува всичко само за да завърши навреме душата му.

Сюжетът е разказан майсторски, безспорно. Описанията в "Душата на императора" са красиви и детайлни, дотолкова, че да те пренесат в Империята на розата. Героите не са много и всеки се отличава с нещо запомнящо се в характера, като всички те са представени през погледа на главната героиня – познавач на човешката природа. Виждаме и нея самата главно чрез представите, които има за себе си и начина, по който приема другите.

Като читател съм изключително емоционална – плача, смея се, гневя се с героите, преживявам всичко заедно с тях, затова за мен бе истински шок, когато осъзнах, че Сандерсън не ми е въздействал изобщо в това отношение. Не бе докоснал нито една струна на душата ми, въпреки това четях с интерес до самия край историята на Шай. Именно в това се скрие талантът на този автор.