В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии -Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996), - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век.
Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като философски камък.
Ако за всеки от великите мислители най-важното са идеите му, начинът на неговото мислене, присъщо именно нему, особеното, различаващото го от другите, това не може да не е валидно и за такива дълбоки мислители като Шопенхауер, Киркегор и Ницше, чиито различия дори и само по такъв фундаментален въпрос, какъвто е вярата, християнството и изобщо религията, са наистина фрапиращи. Докато яростният атеизъм на Шопенхауер и Ницше оставя видима следа в световната атеистическа традиция (Левкип, Демокрит, Епикур, Лукреций, Бруно, Волтер, Дидро, Холбах, Хелвеций, Фойербах, Маркс, Фройд), убедено вярващият протестант Киркегор издига религията до върховете на философската абстракция.
Но - и това е също вярно - у всеки крупен философ, сам заел собствено място в една духовна дейност с 25-вековна история, не може да няма нещо, което го сближава, свързва с останалите и което дава достатъчно основание на изследователите да търсят помежду им „общи места", да изтеглят паралели и, следователно, да ги разглеждат като някакво цяло.
А ако става дума за мислители като Шопенхауер, Киркегор и Ницше, общото, сходното помежду им е твърде много и то е, което ги прави ако не класически представители на една школа, то несъмнено класически представители на едно направление, сполучливо наречено философия на живота /под това название то остава и с него влиза в историята/.
Исак Паси