Не познаваме дете, което пораства без доктор, няма родители, които да не се страхуват детето им да не се разболее. Това означава ли, че тялото на детето е единствено и само органично, машина, която педиатърът поправя без други последствия? Няма ли връзка между страдащото тяло и някои епизоди на страдание от историята на детето и родителите му?

Тук не става дума да правим неправилна психосоматична интерпретация и да слагаме най-леката ангина във връзка със семейната история. А по-скоро да поканим родителите и педиатрите да погледнат под друг ъгъл на детското тяло. Родители и деца влизат в болестта с една история, тази на първото откриване на тяхното бебешко тяло, тази на миналите им болести.

Какво се случва тогава в кабинета на педиатъра? Многобройните истории, разказвани там, показват как фрагментите от живота са доверени по време на консултациите. Благодарение на тези споделяния детето може да си присвои отново тялото и историята си, и да създаде отново връзки с родителите си.