"Светата кръв" е текст, който неудържимо увлича - в пътищатга на героите си през превратните български десетилетия между 20-те и 50-те години на ХХ в., но и в едно много важно другаде. С познание, усет и чувственост минава през времето, за да стигне ... там, където стереотипите отстъпват пред страстите. Колкото исторически, толкова и универсален, романът дълбае в самата същност на човешкото, в есенцията, в архетипа. От събитията извират терзанията, мислите, думите на хората, музиката, която слушат, книгите, които четат, филмите, които гледат... И те на свой ред пораждат събитията. И е трудно да определим с класически романов образец ли имаме среща или с добре прикрит постмодерен поглед към него.