„Шекспировската трагедия“ на Андрю Сесил Брадли (1851–1935), публикувана за пръв път през 1904 г., се нарежда сред най-значимите произведения на литературната критика, посветена на Шекспир за всички времена. В общо десет лекции, посветени на четирите велики трагедии – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“ – авторът демонстрира изключително проницателно разбиране на духа и изкуството на Барда. Книгата е претърпяла повече от двайсет издания и е оказала огромно влияние не само върху по-късните изследователи на Шекспир, но и върху поколения читатели.

Дори в епоха, когато интересът към литературната критика не е особено голям, книга като тази на г-н Брадли не губи своята значимост.
„Дейли Телеграф“

Завършен стил и внимателен прочит, каквито с право можем да очакваме от един професор по литература –Брадли ги притежава в пълна мяра. Той обаче има и едно друго качество, рядко срещано у професионалните критици – способността да възприеме наивната гледна точка на възхитен читател. В това отношение той се нарежда сред най-вълнуващите есеисти, артистите на литературната критика.
„Сатърдей Ривю“