Истинска класика! Прекрасно четиво - красиво, дълбоко, въздействащо. Препоръчвам
Пиер и Люс
Автор: Ромен Ролан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Персей |
| Преводач | Румен Руменов |
| Брой страници | 128 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 76 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191610952 |
| Баркод | 9786191610952 |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Вечнозелен роман от един от ярките европейски творци на ХХ век, спечелил Нобеловата награда за литература и Голямата награда за литература на Френската академия. За пръв път в превод на български и с предговор от проф. Симеон Хаджикосев.
Пиер е млад парижанин, който обича живота и не гори със свещения огън, който трябва да пламти във всеки горд защитник на родината. Той няма специално отношение към бушуващата в същото време жестока война и предпочита да живее с настоящия момент. Когато среща Люс в метрото, а след това и край брега на Сена, двамата се влюбват и решават да забравят войната и да живеят безгрижно сред трагедията, която е около тях. Войната им изглежда напълно несъвместима с нежните чувства, които изпълват душите им. Тя обаче не им прощава това...
Книгата е забележителна с брилянтния си стил и прекрасната история, която разказва, утвърждавайки любовта, мира и хуманността. Излиза в авторитетната поредица на „Персей“ „Световна класика“, получила награда „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост, и е част от серия, подкрепена от програма „Творческа Европа“ на ЕС. Изданието е в памет на 150-годишнината от рождението на Ромен Ролан.
В предговора си към книгата проф. Симеон Хаджикосев пише: „Ролан е особен феномен в културата - той е един от последните значителни европейски интелектуалци, в чиито думи и призиви са се вслушвали не само милиони обикновени хора, но и политиците, които, както е известно, държат юздите на властта. Неговият по-млад почитател, но и близък приятел Стефан Цвайг го нарича „говорещата съвест на Европа, която е и наша съвест“.
Ромен Ролан се превръща в „говорещата съвест на Европа“ в самия разгар на Първата световна война. Ролан искрено се надявал, че разумът ще надделее над варварството и силите на злото, вярвал е и в омиротворителните възможности на Обществото на народите. „В плен на войната великият народ трябва да отбранява не само границите си, но и своя разум“. Войната той възприема не като трагедия, а като „самоубийство“ на Европа.
Този кратък роман придобива неочаквана актуалност днес не само заради 150-годишнината от рождението на автора. Две от запаметяващите се събития от отминалата година бяха разстрелът на журналистите от вестничето „Шарли ебдо“ през януари и ислямистките атентати през ноември пак в Париж, при които (при двата атентата) загинаха около 150 души, а ранените комай никой не брои, а те са в пъти повече. Сред загиналите през миналата година сигурно са били и новите Пиер и Люс, които също като тях са искали само да бъдат живи, да се обичат и да мечтаят за бъдещето. Романът на Ромен Ролан, написан стегнато и развълнувано, е предупреждение, че силите на злото никога не спят и могат да бъдат обуздани само с усилията на мнозинството, ако то застане срещу насилието, безсмислената вражда и човекоубийството. В този смисъл посланието на големия хуманист Ромен Ролан продължава да бъде актуално и в наши дни, когато човечеството е изправено пред нови и не по-малко тревожни изпитания в сравнение с времето на нашите прадеди.“
В краткия си роман „Пиер и Люс”, Ромен Ролан разказва красива любовна история, която свързва - под грохота на немски бомби - млади парижанин и парижанка. Първата световна война е декорът, който авторът използва, за да подчертае абсурдността както на обществото, така и на индивидуалния човешки живот. Младата, неопетнена любов е представена като единственият възможен отговор на абсурда, единственият начин той да бъде преодолян – но преодолян само от тези, които са способни на чиста, всеотдайна и безкористна обич.
Бидейки човек доста преживял и видял, усещам, че не мога да бъда грабнат от романтичната история. За да оправдая безразличието си, решавам, че всеки гениален разказ за чиста, всеотдайна и безкористна любов като че ли неизбежно доближава границата с кича. (Кой вярва в Ромео и Жулиета в наши дни?) Скоро обаче осъзнавам, че за Нобеловия лауреат Ролан сантименталната история е също част от декора, един силен контрапункт на войната. Създал наистина екстремен фон – война и идеалистична, невинна любов - Ролан ни предлага богати философски прозрения – за живота и смъртта, за човешкото общество, и разбира се - за любовта… прозрения, които поставени в трагико-романтичен контекст ни стимулират да мислим и възхитени да стигнем до нови идеи и просветления. Въпреки че лично за мен философските идеи са най-ценният аспект на романа, давам си сметка, че Ролан има безспорен дар за лирично писане, поради което за много читатели любовната история би могла да бъде най-привлекателен елемент на разказа.
Романът е наистина кратък – първото на български език издание на ИК „Персей“ има само 128 страници. Това включва и предговор, в който Симеон Хаджикосев ни предлага интересен разказ за Ромен Ролан, за неговото творчество и идеи. Бих ви препоръчал, обаче, като вземете книгата в ръце, да преминете направо към самия роман и да оставите чудесния текст на г-н Хаджикосев за накрая. Причината? – Предговорът разкрива поне частично действието и развръзката, та може да ви лиши от така приятната за четенето неизвестност.
Запазих си множество цитати от романа. Предлагам няколко и на вас.
- ... отвращение и ужас от бруталността, нечистоплътността, нелепостта на плодовитата и ненаситна природа – тази вечно раждаща свиня, поглъщаща своите рожби.
- През широко отворените му очи, като през отворена врата, тя влезе в сърцето му.
- Възможен ли е свободен обмен на мисли там, където не се опитват да си изяснят собствените?
- Най-достойните от мъжете запазват в душата си женската нежност, без да се срамуват от това.
- Отвращаваше го да представя мислите си пред общественото мнение (тази паднала жена), но жадуваше свободно да ги сподели с избран приятел.
- Изкуството е само мимолетна забрава на действителността.
- През младостта, когато сте влюбен в любовта, тя ви гледа с четири очи. Непостоянното сърце жадува да я вкуси навсякъде. Нищо не го препира да направи категоричен избор, защото зарята тепърва предстои да запламти.
- В големите градове, които отдалече приличат на вулкани, обвити в дима на сладострастието, се таят девствено чисти души...
- Париж е оклеветен от литературата си. От негово име говорят най-порочните.
- Да живееш означава да плащаш.
- Единственото спасение бе да не мислят, да не мислят до последната минута, надявайки се тайно, че тя никога няма да настъпи. А дотогава да не помрачават щастието си.
- Като че ли в крайчетата на тези мили, одухотворени от любов пръсти имаше, като в приказките, малки устички.
- Мисълта на Франция прилича на земята ? – страна на малки, оградени пространства. (А тогава какво да кажем за мисълта на България? – АР)
- Колкото по-малко бе убеден в дъното на душата си в правотата си, толкова по-яростно я защитаваше.
- Скоро ще се събудим през ясен, летен ден... Самите ние ще бъдем ясен, лете ден – вметна Люс.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
