Ecce Homo. Писма
Автор: Фридрих Ницше
| Издател | Лик |
| Преводач | Георги Кайтазов |
| Брой страници | 328 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 422 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789546078155 |
| Баркод | 9789546078155 |
| Категории | Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Младият Ницше е особено повлиян от философията на Шопенхауер. По-късно се отказва от песимизма и категорично утвърждава живота. Творчеството му представлява унищожителна критика на християнския морал и неговите апологети. Поставя под въпрос стойността на истината и става предтеча на постмодерните течения, без да създава систематична философия. Любимата му изразна форма е афоризмът, но неговият изключителен поетически и писателски дар най-силно се проявява в произведението "Тъй рече Заратурстра". Въпреки че и до днес концепциите му за Свръхчовека, Волята за власт и Вечното завръщане се оспорват, неговитя изтънчен, лек и блестящ стил му отрежда заслужено място сред най-великите умове на човечеството.
Книгата включва не само едно от най-известните произведения, но и подборка от обширната кореспонденция на Ницше, което дава възможност на читателите да разберат по-дълбоко идеите му.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
