Книгата се роди от странстващи импулси, трансформирани във фрази. Но всичко в нея се крепи на думите и емоциите, които се прихващат по-лесно от мисълта. Това, което ми се иска да закачи съзнанието на четящия, е, че сме едно с всичко и с останалите. Че сме в самата тъкан на съществуването и му влияем. Един общовселенски, холографски, жив организъм, където отделното се съдържа в цялото и обратното и в който всеки (както клетките в тялото ни) трябва да носи алтруизма, добронамереността и отговорността в очите си.