Странни коментари има за тази книга - от "осанна" до "разпни го". А всъщност книгата си е добра. Проблемът е, че е трудно да се намери в книжен вариант и това наистина е жалко.
Знаците
Автор: Калофер Русев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Делакорт |
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 159 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789546900487 |
| Баркод | 9789546900487 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Какво представлява глаголицата? Въпрос, на който като че всеки българин знае отговора – но дали е така? Каква е истината за делото на братята Кирил и Методий? Защо и до днес се твърди, че траките не са имали своя писменост? Има ли заговор, свързан с тези въпроси, водещ началото си от недрата на Средновековието, продължаващ и до наши дни? Това са част от въпросите, пред които ни изправя писателят Калофер Русев в своята пета книга – “Знаците”.
Тъмни сенки от миналото са разбудени от излязла наяве древна книга. Книга, която трябва да изчезне – както тези, които са били откривани преди нея... Заедно с хората, които са я открили... Инспектор Неев, героят от първите четири романа на автора – “Рицари и вълци”, “Котка на фона на свастика”, "Медальонът – между Орфей и Иисус” и “Могилата”, ще се изправи пред разследване, което ще го поведе по следите на тайнствени знаци. Знаци, откривани по стените на жилища, в които са били извършени убийства. Които ще го доведат до неочаквани разкрития...
Уж елементарно сюжетче, а пък Светлана така и не го е разбрала. Защото ако беше, нямаше да твърди, че някой е довеждал преследвачите до жертвата им, след като накрая става ясно, че нещата всъщност са съвсем различни от тези, за които авторът, видно доста успешно, заблуждава читателите в хода на действието на книгата.
Елементарно сюжетче, което всеки, ако опита, може да съчини. Никаква пластовост в образите. Плоски, без развитие, без варианти в действията им. Като набързо слепени от парцалки марионетки за куклената постановка на автора. Това да си следен през цялото време и без никакво кол***ние да заведеш преследвачите до жертвата, пък после само да си заплакнеш съвестта с едно "Ех, жалко!" - това е липса не само на пофесионализъм у великия му криминален професионалист, но и липса на човечност.
А на мен пък ми хареса! И доста днешни писатели могат да вземат пример от Русев!
Не ми хареса! Да вземе пример от големите наши писатели и да усаваршенства стила си!
Не съм "циганката" на Русев и досега съм правила само един коментар тук, той е с №8 за интересуващите се, а и не смятам че точно този автор има нужда от такава. Всеки има право на своето мнение относно дадено произведение, но при твърденията нещата стоят другояче. За това, тази книга да звучи "претупана и нахвърлена набързо", с което аз лично не съм съгласна, но това си е моето мнение, Русев е написал защо е трябвало да избърза с издаването й на страницата си във ФБ. Доколкото става ясно, това е станало заради "Войната на Буквите" на Филипова, но това също си е мое мнение, а фактът, че двете книги излизат почти едновременно, изключва възможността някой да е преписвал от някого, пак по мое мнение. Не съм съгласна и с твърдението за "желание за бърза печалба", защото на споменатата ФБ-страница още е обявено, че приходите на Русев от тази книга отиват като дарение по сметката на деца на загинали служители на МВР. Което, лично за мен, е много достоен жест, предвид това, че Русев също е служител на МВР, но това последното пак си е мое мнение.
Калофер Русев е тънък майстор на словото.
Коментарът е редактиран от администратор.
Не ми хареса! До сега съм изчела всички книги на Русев, които е издал "Делакорт", но от всички тях, тази беше най-нескопосаната. Започва добре, подлъгва те с някакъв исторически сюжет, който обещава интрига и в един момент ...НИЩО.Човек остава с усещането, че книгата е претупана, нахвърлена набързо . Няма да коментирам че на моменти в сюжета имаше пълни безсмислици. Идея си нямам какво съдържа книгата на Филипова, защото не съм я чела, ама честно казано не виждам и какво може да открадне от тази на Русев.
Жива и здрава да е "циганката" на Русев, че половината от коментарите за книгата са нейно творение и е възпяла Русев в "Ода за новата мода", ама жалко, защото така само го злепоставя. Пиша този коментар, защото съм убедена, че Русев може да пише, но нека не се подава на желанието за бърза печалба и да издава на "калъп" книгите си, а да се задълбочи и наистина да направи нещо стойностно.
Най-добрата българска книга за десетилетието!
Прочетох я заедно с Войната на Буквите на Любомира Филипова и какво да кажа- потресена съм! Книгата на Филипова е като бледа опоскана версия на романа на Русев! Има няма няколко разлики, но всичко друго е изкраднато от Знаците. Няма ли литературна полиция, която да озапти литературната мафия, или наследниците на олигарсите около Живков отново деребействат и мачкат таланта като Дончев и Фани Попова Мутафчиева?
Замислете се малко. По едно и също време излизат Знаците и Войната на буквите на внучката на Гриша Филипов. Обаче книгата на Филипова е навсякъде отразявана и рекламирана, дори книжните блогове, които се имат за много безкомпромисни и безпристрастни я хвалят, защото им плаща под масата, а на книгата на Русев никой не обръща внимание. Тя обаче е по-добрата и си заслужава! Българино, не позволявай да те манипулират! Те не искат да четеш тази книга, защото в нея е истината! Тук е разковничето за живота ти!
Русев е разказвач на световно ниво на нивото на един Маркес и Кортасар, но не е само прост сладкодумник като тях, но и е много по-дълбок и символичен, като един Радичков, Берже и Фокнър, но в пъти по-дълбок и значим, а изстрадани от кризите на Балканите и закърмени с кръвта проляна тук на тая грешна земя от поробители и поробени, за да се смеси в едно превъплъщение на литературното съвършенство, извисено в плът и кръв в образа на Русев и писанията му за издателство Делакорт.
Коментарът е редактиран от администратор.
Много мога да разказвам за Калофер Русев и за книгите му, защото е прекрасен човек и още по-прекрасен като писател. Докосва ни и идва в сънищата ни като червена фея, която ни разнищва подсъзнанието и съзнанието и прави писанията на Дан Браун смешни и оскъдни, защото Калофер не само, че е по-добър от американеца, но и има по-силни граждански идеи и не робува на президенството и не получава долари като Браун от Обама да пропагандира масонството и расовата толератност, ами се вълнува от праславянското ни минало и бъдещето на литературата, което е възможно само при един общославянски паневропейски смисъл на една нова естетическа хоризонтна бъднина.
Велика книга!
Ако не знаех, че Калофер е българин, ако я нямаше Великата Руска Литература и ако не знаех, че е 21 век щях да си кажа, че Калофер е една рядка кръстоска между Достоевски, Шекспир, Данте, Гьоте и Умберто Еко.
Абе, добре си пише човека. Книгите му умеят да те грабнат, ама като те грабнат и хоп изчел си я. Иначе за "недодяланите суперлативи" и аз съм съгласен. Ей го Бакалич е жив пример за това. "Суперлативите", които използва са като артикулите в селска бакалия от мас, газ до патрони.
Към 8 - Напълно съм съгласна с теб относно констатациите ти за книгите на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" и "Ад".
Може би си права, че беше малко пресилено използването на "начинаещ писател", което употребих за Русев. Но лично аз не преценявам кой е напреднал по броя на книги, които е издал до сега. Аз също съм изчела всички книги написани до сега от Русев. Най-много от тях ми хареса "Могилата". Нещото, което радва в неговите книги е, че дълбае в българската душевност. Книгите му са реални за ситуацията, в която живеем.
Но както посочих като мое лично усещане, без да задължавам някой да е съгласен с мен е, че на моменти сюжета на развитие е статичен и ми звучи като сбит преразказ. Не мога да кажа как един автор ще градира динамиката в сюжета, това е вече личен негов похват.Аз само изложих мнението си.
Когато го написах "начинаещ писател" не беше, за да омаловажа труда му. А точно, защото харесвам стила му, усещам, че този автор има много по-голям потенциал от до сега показаното. Убедена, че в един по-късен етап ще го разкрие.
Искате или не искате, Калофер Русев е феномен.
Така се пише - увлекателно, дълбоко и смислено.
Няма писател в момента в България, който да е на нивото му - и като метафори, и като метонимия, и като сравнения, и като алегории....
Ако Достоевски беше жив, щеше да нарече Русев "единствения български гений на словото, неробуващ на политика и пишещ заради великата Идея на Музата"...
Прочела съм почти всички книги на Калофер Русев и мисля че този коментар е пресилен в някои отношения. На първо място, героят е криминален инспектор, а не историк или археолог или какъвто и да е там научен работник. По тази причина едва ли би отишъл в някоя полутъмна академична библиотека и да се зарови в дебели прашасали научни трудове, ами както в реалния живот ще отиде при някой учен за да научи от него необходимата му информация. По същия начин "на готово" е предоставена информацията и на героинята в "Шифърът на Леонардо", която лично за мен е най-добрата книга на Дан Браун. Докато в други, особено в последната "Ад" при откриването на историческите и изкуствоведските факти книгата на места прилича на туристически справочник, а Ричард Лангдън влиза в ролята на гид и лектор. И никак не отива названието "начинаещ писател" за автор, който е написал и издал вече пет книги. Иначе и аз считам някои от сравненията за неуместни.
Номер 6, изобщо не беше нежен в коментара си, но напълно съм съгласен с казаното, защото е истина, макар и казана по брутален начин.
Замислете се защо Калофер Русев е сред любимите писатели на най-големият ни критик и списовател на книги-нюс Стоян Вълев? Защо непримиримият към всяка графомания и бездарен напън Вълев, известен с войната си срещу литературната мафия, фондациите, източващи държавата с ужким културни интереси и прозападните кръгове, целящи да отдалечат страната ни от изконния ни съюз със славянските ни православни братя, е запленен от творчеството на Калофер Русев? Защо го подкрепя именно него, а не нашумели популярници като Милен Русков, Георги Господинов и други модни графомани? Защото Русев има дарба и умение да пише както никой друг. Русев е писател, те не са.
Калофер Русев пише добре като за начинаещ писател. Нещото, което не ми допада лично на мен в неговите романи е статичния начин на откриване на историческите факти в сюжета.Обикновено тази част винаги е свързана с разказа я на професор, я на някой друг виден член на таен орден. Да, историческата фактология е ценна, но някак си в този начин на изложение се губи интригата и динамиката на сюжета. Щеше да бъде по-интригуващо, ако в съжета тия неща се преоткриваха от самия герой, а не поднасяни му на готово.
Нещото, което дразни в постингите като коментари за неговите книги е желанието на неговите фенове да го представят като автор със световна величина игнорирайки значимостта на творбите на други автори като Фокнър, Стайнбек, Хемингуей, Дан Браун и др.
Момчета, не се прави така :) С този похват да натрапите някого със суперлативи вие правите автора за посмешище. Лично мен ме карате да се усмихвам, защото ми приличате на "дървени шопи", които реват с цяло гърло:"От Витоша по-високо нема,от Искъро по-длъбоко нема,от София по-големо нема, от Русев по-арен и убав писател нема!
Всеки читател е достатъчно интелигентен, за да направи своята класация за себе си, не му я натрапвайте. Похвалете автора, споделете личното си мнение и какво е оставила у вас неговата творба, окуражете го, но не употребявайте такива недодялани суперлативи :)
Лично за мен Русев е начинаещ писател, който аз харесвам, но от който смятам, че има още какво да се желае. Нека му дадем време да се развие.
Моля, другият път, когато пишеш мнение за книга, то да е за съответната книга, а не за друга...Но пък е хубаво, да се бърка книга на български писател с такава на Кинг.Калофер Русев определено го заслужава!
Гъбаркович беше казал: "Ако някоя национална литература не излъчи своите Знаци, значи е напразна"
Така и ние - Слава на Бога че се роди Калофер Русев и добре, че написа тази гениална творба.
Тук Хемингуей се среща с Маркес, а Стайнбек и Фокнър - с Дан Браун и Умберто Еко.
Но дори Махалото на Фуко, Врява и безумство, Сбогом на оръжията, На Изток от Запада и Шифърът на Леонардо бледнеят пред таланта на Русев.
Вулкан от думи, цунами от чувства!
Още по-добра книга от най-добрия ни разказвач, майстора на словото Калофер Русев? Възможно ли беше това? Да, възможно беше. Новата му книга е още по-въздействаща и силна от предишната, няма такава книга просто. Това е литература, от която на всеки свободмиллещ човек с демократични проевропейски културни ценности ще му се прииска да станем част по-скоро част от голямото семейство на великите литературни държави - Германия, Франция, Англия и САЩ. Прозата на Калофер Русев, макар и славянска по емоции и душевност, по рационализъм и логика е по-близо до Фокнър, Стайнбек и Хемингуей, и прокарва пътека през класиката към модерната и постмодерната словесност изпълнена с много алюзии и внушения за същината на човешкия род и за бъдещето на всички онези мрачни сили, които застават срещу пътя на хуманизма и мачкат свободното желание на древни народи като украинския например за свободно самоопределение и желание да са част от свободната общност на цивилизацията а не в азиатската жестокост и бит на първобитната низост.
Калофер Русев ми спечели симпатийте още с МОГИЛАТА - страшна книга, достойна за перото на големи наши творци като Господинов и Марков. Обаче Русев няма техните връзки и затова не е тъй известен и награждаван. Това обаче ще се промени според мене след излизането на тая негова книга. Тук всички критерий за висока литература са издържани в най-голяма естетичност и прозата му дълбае в най-големите дупки на човешката природа, за които и Достоевски, колкото и да е заблуден и скудоумен като човек, макар и гениален като писател, не би могъл да се справи по-добре и да ги изтипоса тъй майсторски като филия с топено сирене пред гладния поглед на читателя.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Калофер Русев е роден през 1970 г. в София. Завършил е Софийски Университет "Св. Климент Охридски" – специалност "Българска филология – учител по български език и литература". От 2000 г. до момента работи в системата на МВР – до 2011 г. в "Криминална полиция", а понастоящем - в ГД "БОП", по престъпления, свързани с културно-исторически ценности.
