Страшно много харесвам тази книга! Не мога да дам оценка на художествените ? достойнства, защото не разполагам в необходимите знания и критерии за това. Но мога и искам да споделя въздействието ? върху мен. С едно изречение – след тази книга светът за мен се изпълни с повече любов, отколкото смятах, че има преди това. Тя някак ме научи да я виждам и там където смятах, че я няма. Да оценявам по-сложно любовните състояния и взаимоотношения и да гледам с по-голямо великодушие на грешките на другите в любовта, както и на моите собствени.
И нещо, което остана пълна загадка за мен - въпреки че сексът в тази книга го има толкова доколкото е част от любовта, четенето ? ми донесе нещо като освобождаване на съзнанието ми по отношение на въпроса за секса и ролята му в живота ни.
Горещо я препоръчвам на читателите, които не обичат да живеят с илюзии за който и да било житейски въпрос. И които предпочитат реалността, с всичките й несправедливости, пред всяка илюзия.
Любов на Boogie Street
Автор: Златко Ангелов
| Издател | Скалино |
| Брой страници | 166 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 185 грама |
| Размери | 13x19 |
| ISBN | 9786197043082 |
| Баркод | 9786197043082 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Три дълги разказа, събрани в една книга, която се чете като роман. Това е „Любов на Boogie Street” от Златко Ангелов. В голямата история е скрита по-малка, а в нея – следващата и така – чак до самия край на книгата. Така читателското внимание се подклажда непрестанно с внасяне на нови герои, интриги, тайни. Ето какво пише самият Златко Ангелов, който също е сред героите в тази книга, в първия разказ „Ранчото на мисионерите“: „Всеки литературно написан сюжет – американците чудесно са назовали тази форма фикция, fiction – е като айсберг. Публикуваният текст е върхът на айсберга, под който лежат сложните пластове на замисъла. И ако в замисъла има само един случаен елемент – не казвам изкуствен или фалшив, а случаен – върхът губи от красотата си и се нацепва, престава да отразява дълбокия слой, който го е издигнал над водата. Този дълбок слой съм аз, писателят, който трябва да съм видял предварително сложната логика на характерите, за да ми изглежда разказът безупречен.“ Прелистете го, за да се уверите сами.
Защо изобщо оставяте "мнения" при положение, че не сте способни да изразите такива, някой си там Якир с измисленото име и обявилия се за "Книжен бог". С радост ще прочетем коментара ви ако наистина е по същество. Книгата може наистина да има слабости, но вие двамката не сте способни да ги посочите, дори и да сте я прочели. Това е истината :)
Слабо, много слабо!
След попадането и на моята втора книга на сайта на Хеликон, свикнах да чета както коментарите под нея, така и коментарите под книгите на другите български съвременни автори.
Да, един читател винаги може да сподели мнението си за една книга, но защо си позволява да изпада в крайни критики?
Винаги съм смятала, че можеш да критикуваш дадено "нещо" до крайност и със заявена компетентност само ако имаш необходимите познания и опит в областта...
Аз съм архитект, художник и писател и мога да си позволя да критикувам колеги в тези бласти, но никога не бих седнала да оплювам пианист, китарист, певец, актьор и т.н. Мога да споделя мнение, че ми харесва или не, но не и да изпадам в анализи, които само ще покажат, че не съм наясно с материята...
Като литература издиша. Има две-три попадения и толкова. Авторът има културна ерудиция и философски познания, но няма литературна дарба. А без нея колкото и голям ерудит да си, не си творец.
Светът като диагноза - под микроскоп за екзистенца, от високо към "мрежата", в която всичко и всички са свързани. Добър "прожектор" към персонажите - рационално хладнокръвен нескрит автор-наблюдател, който не се изчерпва в предварителната си конструкция, а им дава възможност да го изненадват. Усещане за динамика и стегната употр*** на словото.
Аз не съм чел съвременни български книги, но ми се струва, че българските писатели не пишат така. Езикът е български, но структурата на разказа като че ли е мислена на английски. Сякаш има два пласта, единият е на американската действителност, която авторът описва, другият – българския език, използван за да се разкаже историята.
съвсем скоро и на английски в авторски превод или по-точно в авторска английска версия, Хобит :)
Чета автора от доста време. Няма друг такъв български автор с толкова добър стил и изказ. Много добре се изразява на български. Мечтая да мога да го прочета и на друг език, защото го заслужавам
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
