"Жени, пол и модернизация в България" изследва някои от предизвикателствата към мъжката хегемония в модерната социална, културна и политическа история на България, 1878-1944 г. Книгата поставя българските развития в контекста на Балканите и Европа; очертава ред противоречия и напрежения в националната история, като превръща понятието "пол" в една от основните категории за исторически анализ. Авторката подсказва, че българското общество и култура не са нито повече, нито по-малко "патриархални" от други общества в Европа и света като цяло; че прогресивните личности от двата пола са считали решаването на т.нар. женски въпрос и равноправието на жените и мъжете за sine qua non на нацоналното конструиране, виждали са в него ключа за изграждането на хармонични и успешно функциониращи общества.