"Джойленд" е един наистина завладяващ разказ. Грабва интереса още от първата страница.
Джойленд
Автор: Стивън Кинг
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Плеяда |
| Преводач | Надя Баева |
| Брой страници | 350 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 448 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789544093358 |
| Баркод | 9789544093358 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Животът невинаги е като компютърна игра. Понякога наградите са истински. Понякога са безценни.
Линда Грей пристига в градчето Хевънс Бейс, за да прекара една нощ с любовника си в местния мотел. На сутринта нейният човек я завежда в Джой-ленд и двамата влизат в „Къщата на ужасите“… но излиза само той. Докато еднорелсовото влакче пътува в пълен мрак, убиецът прерязва с бръснач гърлото на Линда и я изхвърля от вагончето. Престъплението остава неразкрито до лятото на 1973, когато Девин Джоунс (двайсет и една годишен, девствен, с писателски заложби и с разбито сърце, намиращ утеха в песните на „Доорс“ и на „Пинк Флойд“), започва работа в увеселителния парк.
Първата му среща е с местните чешити: Лейн Харди с вечно накривената шапка, напомнящ цирков глашатай от старовремски комикс, мадам Фортуна с шал, украсен с кабалистични символи... И най-вече с господин Истърбрук, собственикът на Джойленд, който повече прилича на погребален агент. Обръщайки се към новаците, той казва:
Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие.
И Дев дава щастие на дечицата, пред които танцува с костюм на хрътката Хауи. Най-щастлив обаче е Майк (момчето в инвалидна количка, надарено със свръхестествени способности), който благодарение на младия си приятел изживява незабравим ден в Джойленд.
А през дългите безсънни нощи Девин мисли за призрака в „Къщата на ужасите“. Защото приятелят му Том го е видял. И защото убиецът още не е заловен и още дебне… може би съвсем наблизо.
Първата книга от "новия" Кинг, която прочетох и страшно много ми хареса. Казах си, че няма как и следващите му заглавия да не ми харесат и се оказах права - и Доктор Слийп, и Мистър Мерседес, скоро Revival... Прекрасен е както винаги. Това е Краля и няма какво повече да се каже... Стивън Кинг е една любов до живот!
Много ми хареса книгата,скоро я прочетох.Меланхолична и леко тъжна история,не е сред шедьоврите на Кинг,но определено си заслужава четенето.
Уникална... Не съм чела нещо по-добро от Краля на Ужаса.
Една от най-добрите книги на Кинг заедно с Изкуплението Шоушенк и Зеленият път.
Едновременно тъжна и инспирираща история. Много приятен Кинг, макар и доста различен в известен смисъл.
Doctor Sleep май още я няма на английски...
Не е лоша, но не е и събитие.
Кога ще излиза на български Doctor Sleep? Знае ли някой?
Поредната блудкава история от краля на сапунения хорър, пропускам!
Приятна история, далеч от шедьоврите, но все пак Кралят си е Крал. Изкарах приятни няколко часа с този роман.
За съжаление това е един посредствен роман на Кинг. Имам чувството, че е изпълнявал някаква, като се казва "контракация" и е трябвало да напише 350 страници, пък каквото се получи. Получила е е слаба книга, трябва да сме честни.
Добра е книгата, без обаче да е някакъв шедьовър. Типичен роман от по-новото творчество на Кинг - майсторски написан, с познатото усещане за топлота и съпричастност с главния герой, малко мистерия, малко любов, малко човещина и доброта - и готово. Чете се бързо, оставя хубаво усещане след прочит, и бързо се и забравя. Още веднъж - добра книга, далеч обаче от най-силните романи на Краля...
Чисто нова, излиза за пръв път на български.
Книгата нова ли е или е преиздадена?
Изчетох на един дъх . Най-добрата му книга !
Дано направят филм скоро.
Най-после (патрииииии)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Есента е тъжен сезон. Тъжен и красив. Тъжна и красива е и „Джойленд”. Противно на заглавието си, новата книга на Краля на ужаса Стивън Кинг, е способна да разбие сърцето ти на хиляди парченца и да те накара да заплачеш. Ако не връщайки се към спомена за първата любов, то сълзите ти ще, потекат щом се запознаеш и сбогуваш с малкия и специален Майкъл Рос.
Някои наричат „Джойленд“ най-нежния роман на Стивън Кинг след „Сърца в Атлантида“. И с право. Кинг използва свърхестественото само за фон на събитията. Може би ще си спомните „Последното стъпало“ и „Петачето, което носи късмет“... „Джойленд“ не е история за градче, превърнало се във вампирско гнездо. В нея няма мистериозна мъгла, поглъщаща хората живи, нито същества, изяждащи времето. Няма и гигантски стъклен похлупак, превърнал цял град в огромно преспапие. В тази книга няма чудовища или извънземни. Само хора. Това е история за съзряване и остаряване. Историята на 21-годишния Девин Джоунс – девствен, с разбито сърце, писателски заложби, самоубийствени мисли, влечение към The Doors и Pink Floyd и... талант да „носи козината”. Девин прекарва в земята на забавленията най-прекрасната есен в живота си. Най-прекрасната и най-тъжната.
И все пак, колкото и „нежна” да е „Джойленд”, тя е и също толкова разтърсваща и ужасяваща. Съвсем в свой стил, Стивън Кинг е заровил нещо страшно в новата си книга. В най-зловещия кът на лунапарка лежат едни от главните сюжетни линии на историята. Това са почти идеално изпипаното и все още неразрешено убийство на Линда Грей, призракът й, скитащ из къщата на ужасите, и извратеният й убиец, който все още броди из ръждясалия увеселителен парк.
Така че...
Влез, ако ти стиска!
Мариета Иванова, Хеликон Русе
Роден в Портланд, щата Мейн. Когато Стивън е бил двегодишен, баща му е излязъл от къщи да купи цигари и повече никой не го е виждал. Стивън е прекарал детството си в пътуване между Форт Уейн, щата Индиана, където е живеело семейството на баща му и щатите Масачузец и Мейн, където са живели роднини на майка му. В крайна сметка Стивън и Дейвид (заедно с майка си) се заселват в Дърхем, щата Мейн, където завършват средното си образование. В училище Кинг е бил запален по филмите на ужасите от 50-те години, играел е във футболния отбор и групата по рокендрол. През 1966 г. завършва училище и влиза в Университета на щата Мейн, който завършва през 1970 г. През 1971 г. се жени за Табита Спрюс, с която се е запознал и сприятелил в университета. Кинг е продал дебютния си разказ в списание за криминалета още докато е учил в училище. Той дълго не е можел да си намери работа по специалността, затова младежите се издържали само с парите, които Стивън е получавал като черноработник в промишлени перални и със спестяванията на Табита. Случайните хонорари, които Стивън е получавал от публикуваните в различни списания разкази, се оказали сериозна помощ. През есента на 1971 г. Стивън започва да преподава английски език в Общественото средно училище Хемдън, щата Мейн. Цялото си свободно време е посвещавал на работата над разказите и бъдещите си романи. Първите му два романа многократно са отхвърляни от много издателства и Кинг, доведен до отчаяние, даже изхвърлил ръкописа на единия в кошчето, но по настояване на жена си да направи последен опит изпратил извадения от боклука ръкопис в издателство Doubleday и след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се е наричал Кери. Книгите на Кинг са издавани в общ тираж около сто милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици; Кинг станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Много от неговите романи са екранизирани. Живее в Бангора, щата Мейн.
