Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна.
„Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. Прочетете и ще разберете.

Ангел Игов

Удоволствието от тази феноменално четивна фикция е взаимно.

Мартин Христов

Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати...

Митко Новков


Като редактор в БНР Ина Вълчанова е прекарала голяма част от живота си в преправяне и редактиране на чужди текстове. Смята, че основната й професия е читател и обича да бяга в измислени светове. Към неизмисления, в който й се налага да живее, се опитва да се отнася с чувство за хумор.
За своя безкрайна изненада през 2007-а написва роман.
„Потъването на Созопол” е номиниран на конкурса на фондация „Развитие”, а едноименният сценарий печели субсидия на НФЦ и в момента по него се снима филм.
„Записки на свинята” е своего рода антиутопия, опит да се избяга окончателно в съвсем друго време и място. В книгата се съдържа плахата надежда, че някъде съществуват тайни проходи, през които може да се премине отвъд.