Дервишът и смъртта
Автор: Меша Селимович
| Издател | Black Flamingo |
| Преводач | Жела Георгиева |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 487 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542915348 |
| Баркод | 9789542915348 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Името на един от най-забележителните писатели на югославската епоха Меша Селимович се свързва преди всичко с романа "Дервишът и смъртта" - безспорен европейски литературен шедьовър на актуалната днес ислямска тематика.
Главният герой на романа Ахмед Нуреддин е шейх на теке в Сараево. Животът му е отдаден на служене на Бога и вярата, той е сляп и глух за човешките мъки и радости. Затварянето и убийството на невинния му брат за първи път го кара да се сблъска с произвола на властта и да започне трескаво да търси отговори на въпроси като добро и зло, действие и бездействие, лично и обществено, любов и омраза.
Потресаващите изповедни записки на нещастния дервиш започват и завършват с песимистичните стихове от Корана, че човекът е винаги губещ. Тази философия е облагородена и просветлена чрез образа на приятеля на Ахмед Нуреддин - Хасан, харизматичен ориенталец бохем, който живее волно и независимо в едно общество на мрак, вражда и терор. Хасан въплъщава копнежа на босненския човек по свободата, противопоставен на трагичната му историческа обреченост, въплътена в образа на дервиша.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Дервишът и смъртта“ е изключителна книга, силна като съдържание, запомняща се - като скъп спомен, като незабравимо чувство. Тя е болезнена, тя е терзание, тя е болка и безнадежност. Тя е лутане. Тя е изгубената душа на човека.
Монологът на дервиша Ахмед Нуреддин („светлина на вярата”) e като нож, който разрязва сърцето му. Оттам капят кръвта на наранения човек, болката на вечно надяващия се, разочарованието на идеалиста, страхът на вярващия.
Устремен към Господ, той пренебрегва хората в името на по-висши идеали, в името на собственото си спокойствие, винаги поддържано от мисълта, че някъде там има Бог и сам той ще раздаде справедливост. Нерешителен в своите действия, които трябва да предприеме спрямо хората, които са му близки, той проявява малодушие и страх.
Сблъсквайки се с реалния свят извън текето, след като брат му е арестуван несправедливо, Ахмед Нуредин осъзнава неспособността си да живее сред хората, които са груби, зли, неблагодарни... Единственият човек, който приема и обича безрезервно е приятеля му Хасан – неговият кумир - онзи, който не се страхува да живее според повелите на собствената си душа.
Това е книга за сблъсъка между стремежа към божественото и грубата човешката действителност.
За тежестта на предразсъдъците и морала.
За бягството от себе си...
За копнежа по себе си – да бъдеш чист, да бъдеш искрен, да бъдеш справедлив, да си способен да обичаш...
И за онази първа болка в младостта на едно влюбено сърце, която го белязва завинаги...
Шедьовър! Четенето му е пиршество, в което има неописуема наслада от красотата на думите и непосилна тежест от смисъла на написаното.
Любина Йорданова, Хеликон Русе
