В тази книга няма клюки, но не е и академично четиво. Тя е едно калейдоскопично око към съвременната ни литература. Заглавието има три основания:
Първо, Анжела Димчева обича да пише литературна критика, това я забавлява.
Второ, тя не "разсъблича" авторите, за да им намира недостатъците, напротив - облича ги с любов.
Трето, в повечето от анализираните книги се говори за любов.
Защо се говори за любов? Едва ли всички отговори са налице в книгата, но поне част от тях - ДА!